Апатия

Нещо ни е домързяло с овцата от wallpaper-a и гледаме тъпо другата половина от десктопа. Дано от smashing magazine пуснат нещо по-живичко за март месец.

Инфлация

Имаше един момент, когато се хранихме само с бира... (славни времена).
Вчера останах доста изненадан от новите цени на бирата в Строежа:
Малък Туборг 2лв ->2.50лв това прави 25% инфлация, като приемем наема на общежитието за много малък разход.
Малка Загорка 1.50лв-> 2.00 лв това прави 33% инфлация, като приемем наема на общежитието за много малък разход.
И кой каза, че имало нулева инфлация?

Damage

Съвсем за нормално приемам да ме бушонират на концерт на Hatebreed, особено когато съм се попочерпил. Съвсем за скандално приемам да ме бушонират на концерт на No Use For A Name. Лошото и в двата случая е, че седях мирно и кротко отсрани и говорех на момичета.
Survival guide за punk/hardcore/metal концерти:
1. Пияните и господ ги пази
2. След концерт прекаран на бара, най-много да имаш махмурлук.
3. Ако си в дълбоко в борбата ще се вмиришеш на пот, може да изядеш някой ритник или удар в главата, но в никакъв случай няма да те заболи, може и да си паднеш на главата и пак няма да те заболи.
4. Най-опасно е да седиш отстрани и да гледаш сеир. Тази зона винаги дава най-много жертви.

Лабаво

Днес доста се напънах, докато реша да сменя топлото под завивките със студеното извън тях, но все пак успях да изляза и да потичам малко. 4минути, 1.5 почивка, 3 минути. И двата пъти по 4 обиколки на игрището в квартала, пък може и първия път да са били 5, но да съм се разсеял.

Храноден

Днес наблягам на храната и реших, че ще пропусна спортуването, утре съм на Sepultura, надявам се събота и неделя да потичам повечко.

Подобряване на обедното меню

Откакто реших да навлиза във върхова спортна сорма все се каня да се сготвям не
що най-малкото полезно, пък може и вкусно и да си го нося за обяд на работа. Уви покрай всичките ми задължения с приключването на университета, срещите с приятели и гледането на сериали вечер не оставаше достатъчно време за постигане на тази ми цел. Вчера обаче се надъхвахме взаимно с Раличка и ето днеска си направихме един прекрасен обяд:
- варено цвекло;
- картофена салатка;
- ементал;
- ръжен хляб Вита;
- много шоколадови бонбони по случай рождения ден на малкия Георги и на малкия великан Сашо.

NY Style

Училището, което нарочих за площадка за тичане, се оказа и детска градина. Днес бях готов за тичане малко по-рано, но дворът беше пълен с хлапета и техните родители, за това трябваше да предприема нещо по-радикално - хванах улиците и тичах по тях и меду блоковете, докато стигна съседното училище, там вртънах две обиколки, но се оказа, че още съм далече от нещо, което може да се нарече спортна форма.
Заглавието е NY Style, защото бях гледал по филмите как си тичат хората из Манхатън, потни се не трае, с ipod-а в ръка (разбира се и аз с моя), между костюмарите и колите. Лятото го видях на живо това и бързо се престраших днес, пък и имаше сходство в отнека на заобикалящите ме индивиди - тук таме светли, тук таме тъмни, даже и истинска мултака с дъщеря й подминах.
Рекапитулацията
4x3 минути - тичане;
2x1 минута - ходене;
1x3 минути ходене.
И разбира се 40те минути ходене от работа до вкъщи.
Soundtrack-ът на днешното ходене беше Brooklyn Funk Essentials - Lako Taifa In Da Buzz Bad.

Brooklyn Funk Essentials - Istanbul Twilight

Първи опит

В детските ми години тренирах (поне) по 3 пъти на седмица баскетбол. Съвсем не между другото "тренирах" и математика, където пожънах доста повече успехи, отколкото на баскетболните забежки. Имах разбира се едноседмични, едномесечни и едногодишни забежки, по каяк, лека ателетика, бойни изкуства и йога. След като се преместих да живея в Шумен, като че ли се видя, че за спортист не става, съвсем случайно започнах да участвам и в състезания по физика и в крайна сметка спрях с баскетбола. И така единственото спортуване ми останаха 3те баира до училище и заниманията по физическо възпитание. През студентските си години също много бързо приключих, както с опитите да си карам часовете по физическо, така и с обиколиките на малкия стадион на НСА в Студентски град.
Първите 10 кила, който качих първата година, откакто имам постоянна работа ми напомниха, че докато спортувах подържах едни килограми, пък порастнах с 20тина сантиметра, преди отнова да зашишкавея. В крайна сметка почнах да ходя пеша на работа, час и 20 минути (8 километра) всеки ден. Честно казано, не чувствам някакво подобрение нито на тонуса, нито в килограмите, но практиката показа, че 6те седмици в САЩ лятото, през които се возих само в кола, ядох мазни пържени картофи и веджи бургери, пиех долнобробна бира и невероятно уиски ми донесехоа още 10 килограма, които ме върнаха в детството ми, когато бях доста пухкав.
Последваха предколедните празници, които бяха изпълнени с много смях и уиски, което сутрин водеше до тотално изтощение.
И така в една след коледна сутрин реших, че намалявам (спирам на първо време) пиенето и почвам да се готвя за лятната олипиада 2020 година да участвам маратон. Леко, полеко започнах да избистрям концепцията как да навляза във върхова спортна форма - както споменах намалих пиенето, като след Нова Година само веднъж ми се случи да се почерпя по случай освобождаването на повече време за спортуване (написах си и защитих дипломната си работа за магистър и така ми се освободи известна доза свободно време), започнах да се интересувам къде са дупките във вегетарианското ми меню, защото определно нещо не правя както трябва, оптивам се и да не преяждам, дори за момент се опитах и да не подяждам колежките с вафли и бонбони, след това си купих кецове за тичане, почти си купих и нов анцунг, но не можах да си намеря нещо за сегашната форма на тялото ми и го оставих за по-късен етап... в крайна сметка остана и малко да потичам - кога студено, кога скучно и така целият януари остана без един изтичан километър. И така до днес.
Климатикът в офиса отново не беше в час и годнихме 30 градуса на отворен прозорец и ужким спрян климатик и ми кипна главата и реших, че след работа, нито ще ходя на заведние, нито ще гледам монитора у дома и директно ще нахлузя девствените кецки и нарочените за тичане дрешки. Малко се помотах разбира се, докато си нахуртуваме с Кончето (новият ми съквартирант), но в крайна сметка сложих пълно бойно снаражение и се засилих към кварталното училище и започнах да правя обиколкина едно хаднаблно игрище (на практика футболно). Направих 10 обиколки по около 150 метра и усетих, че наистина е студено и съм далеч от върхова спортна форма и се прибрах у дома.
Надявам се скоро да съм си разпределил по равномерно времето и да мога достатъчно често да ходя да тичам, защото съм им пожелал поне 1000км на тези кецове тази година и трябва да се гонят цели. Освен това, чакам включване от една щанга и два дъмпела, за да разпределям натоварването по-равномерно по тялото си.
Ето и пиратския ми спортен екип.


P.S. Оригиналната ми идея беше да опиша как един бивш баскетболен съдия и треньор Бого Йовчев от Видин си заслужаваше (за пред себе си бирите) - правеше 5 спринта на баскетболното игрище и "Аре още една бира", почине и пак "Още една бира" и така с чиста съвсет вечер заставаше на масата.
P.S.2. Благодаря на чичо Киро, чичо Юри, Ники и Дани, които са ми водили тренировки през годините и са ми развили любовта към спорта.