С интерес чета какво се пише из глобалната мрежа за Ядрения ренесанс и респективно ползите за т.нар. "local community". Примерно във Франция се избивали различните общини да приютяват хранилища за ядрени отпадъци, защото щели да създадат работни места и щяло да бъде много хубава и дрън, дрън, както се изразява един колега италианец.
Сериозен довод при проектите за играждане на нови ядрени е фактът, че се очаква на строителната площадка да има около 5000 човека, които да работят здраво 5 години и респективно съответнетното малко градче домакин на ядрената централа да се замогва (чрез усилен труд на местното население) покрай цялата тая дандания.
Практиката обаче е малко по-различна. Всички знаем, че турски фирми строят половината пътища у нас. В крайна сметка за местните остава обиквено някой и друг спомен от парите получени при отчуждаването на дядовата нива. С ядрените централи положението е същото. Разни хвърковати чети от полски дюлгери, които оставят трайна следва в Ядрения ренесанс. За местните строители най-много да остане да се почерпят с парите от социалните осигуровки.
Горните факти би трябвало да послужат за затвърждаване на тезата ми, че краткосрочни ползи от Ядрения ренесан за местните ще има, но те ще се доста по-минорни, отколкото ги изкарват нуждаещите се обществена подкрепа инвеститори и институции.
