Онзи ден бях свидетел до какво води типичното българско отношение с/към държавния бизнес.
Мошеничество - някой е продал технология за електронно таксуване, отдавна неактуална в белите страни - представиха го, като помощ от Холандия за не знам си кво си. Едва ли не пилотно да пробват при нас как ще е, те после да почерпят опит. Реалността е, че преди година, когато бях в Холандия, там системата беше светлинни години напред и малко след това премахнаха и хартиените билети.
Некадърност - някой се е подал на мошеничеството - кога заради облаги, кога защото толкова си може.
Безхаберие - години наред се търпи някаква тотална глупост и не я променя, защото ще се натовари на работа или ще влезе в конфронтация, без да се замисля, че работата му е структурата, в която се намира да работи по-успешно и да е в по-голяма услуга на обществото.
И сега нещото, което ми се случи онзи ден.
Пътувам си в 6-ца трамвай да се видя с приятели и по едно време виждам една контрольорка (инспекторка - не се сещам кое е по-правилното вече) да вдига лют скандал на трима англоговорящи индивида с дръпнати очички. Свалям си слушалките от ушите и я чувам да повтаря "Тен лева, тен лева". Отивам да видя за какво иде реч. Приятелите с дръпнатите очички вместо да си пробият билетчетата на перфораторите, са си ги чекирали на адската машина с дисплейчето. И им чете онази лелка лекция как трябва да си дупчат билетите и да дават "тен лева". Замислих се, че май наистина не е толкова лесно да се сетиш да си продупчиш билетче, при условие, че имаш на първа линия имаш апарат за чекиране. Огледах се в трамвая набързо, нямаше никъде индикации как да се използват хартиените и електроните билети - нито на български, нито на какъвто и да е чужда език. Казах й на лелката да ги остави на мира, защото няма начин как да разберат хора, че има по-различен начин за чекиране таксуване, от най-логичният, който им се набива в очите, когато влязат, а имено да го сложат до светещият апарат на входа. Тя ми обясни колко много пари са дали да преведат инструкциите и да ги сложат на местата за продажба на билети - ех милата колко не е в час. Една страница нескопосан превод и 1000 плаката, са не повече от 2000 лева с разпространение им по местата за продажба плюс пет бона примерно някой да си сложи в джоба. Да им имам многото пари, отделно че ги няма на всички места за продажба на билети.
В крайна сметка, след като ги заплаши с полиция и аз посъветвах гостите на държавата ни да си слязат на спирката и да си ходят накъдето са се запътили. Респективно получих смъртна заплаха и обещание, че в чужбина никой няма да ми цепи басмата и ще ми разкатаят фамилията. Междувременно влязоха и две циганета и почнаха да я питат инспекторката, дали е истинска и след това почнаха да й обяснват да си гледа работата.
Не ми се иска никой да казва, че хартиените билетчета са за дупчене, защото в Амстердам (в същата тази Холандия) хартиените билетчета изглеждаха, докато ги имаше, по почти същия начин на нашите билетчета и се използваха за електронно таксуване.
P.S. Драги държавни служители (и не само) гледайте си съвестно работата, все пак е и за ваше добро.
